Камала Харис трябва да се изправи лице в лице с авантюризма на Америка

Авторът е помощник на FT и написа бюлетина на Chartbook

Линията на офанзива от републиканците е предвидима: Камала Харис беше граничният цар на Байдън. Кризата на границата с Мексико демонстрира, че тя не съумя. Такъв е и отговорът на демократите: Не, вицепрезидентът в никакъв случай не е отговарял за границата. Нейната роля беше да се оправи с първопричините за миграцията от Салвадор, Гватемала и Хондурас. Никой не може да я вини, че се е провалила. Беше задача невъзможна.

Поразителното в тази имитация не е, че е неразумна, а че слага толкоз ниска летва. Докато за републиканците отчаянието в Централна Америка е причина да запечатат границата още по-здраво, за демократите надълбоко вкоренената природа на тези проблеми е опрощение. Очевидно никой не чака Харис или някой различен да успее да се оправи с бедността и несигурността в района. Свивайки плещи, Съединени американски щати се откриват да живеят с поликриза на прага си.

Това не значи, че по-добрата политика идва елементарно. Проблемите, възпрепятстващи развиването в Латинска Америка, Карибите и Централна Америка, са дълбоки. Регионът се бори с надълбоко неравноправие, институционален неуспех, корупция, проведена престъпност и неприятни просветителни и здравни стандарти. Всичко това в нежни стопански системи, насочени към суровините, които са изложени на изменението на климата.

Но още веднъж, задачата не е да се реализира цялостно доближаване. Сериозно изпитание за справяне с „ първопричините “ би имало за цел просто да извади по-бедните пластове на обществото от безспорната бедност. Когато американската политическа класа подвига плещи, това, от което се отхвърлят, е опцията даже за това непретенциозно равнище на прогрес.

Разбира се, не оказва помощ фактът, че американското благосъстояние е както недостижимо, по този начин и част от казусът. Съединени американски щати са тези, които обезпечават пазара за контрабандистите на опиати. Това е гротескният неуспех на Вашингтон да контролира даже военните автомати, които доставят оръжията. Санкциите на Съединени американски щати против Куба и Венецуела изострят напрежението, без да оферират същинско отклоняване.

И в основата си има дълбока политическа отмалялост. Всеки в Съединени американски щати знае, че ще са нужни обилни политически старания, с цел да се убеди Конгресът да отдели съществени пари за развиването на Латинска Америка.

Стратегията на Харис за „ главните аргументи “ беше подкрепена с 4 милиарда $ за четири години. За справяне с мащаба на проблемите в Централна Америка, да не приказваме за Венецуела, това е фъстъци. Следвайки рецептата за смесено финансиране, Харис умножи тези обществени средства с 5,2 милиарда $ частни вложения, фокусирани върху производството, интернет и овластяването на дамите. Всичко това е за положително. Но частните вложения са постепенно настоящ механизъм за справяне с остри обществени и стопански рецесии.

Тръмп понижи разноските за помощ в района. Байдън го възвърне, само че на половина в действително изражение на това, което Съединени американски щати похарчиха в Латинска Америка и Карибите през 60-те години. И това не разрешава напредък на Брутният вътрешен продукт в това време.

Разбира се, огромна част от разноските през Студената война бяха пагубни: захранваха военни режими и подклаждаха политическо принуждение. Но най-малко по това време Съединени американски щати смятаха, че имат екзистенциален интерес в района. В днешно време конкуренцията с Китай понякога провокира проблясък на интерес, само че това е най-горещо в огромните стопански системи на Южна Америка, надалеч от рецесията в страните от провлака.

Изображенията на затворени в кафези деца мигранти провокират морална суматоха. Но без по-широката историческа рамка на Студената война и визиите за панамериканизма от началото на 20-ти век, това, което остава, е повече или по-малко цинично приемане на статуквото. Милиони неупълномощени мигранти са погълнати от работната мощ на Америка, което съставлява повече от 5 % от всички работни места, изключително в евтиното строителство и услуги. Правната невъзможност е цената, която мигрантите заплащат за възстановяване на живота си. Доколкото те въздействат на пазара на труда, на първо място други скорошни мигранти са изправени пред конкуренция.

Като modus vivendi това е безпределно за предпочитане пред драконовското имиграционно налагане. Но това значи абдикация от районно водачество и институционализирано състрадание. Централна Америка в действителност е етикетирана като отвън вяра. Това стои в внезапен контрастност със смелите изказвания на Вашингтон за вярната му роля в далечна Азия. Освен това контрастира внезапно с визиите за по-добра Америка, обещана от Bidenomics. 

Човек може единствено да се надява, че в случай че Харис в действителност завоюва президентството, тя ще се заеме с онази амбициозна политика за непосредственото съседство на Америка, която не беше в положение и не желаеше да прокара, до момента в който беше вицепрезидент.